Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.
“Грижата на родителите е незаменима” твърди и Валентин Кехайов, председател на местното Сдружение “Млади изследователи за младежко развитие“. Въпреки това той и амбициозните му колеги непрекъснато търсят нови подходи за преодоляване на проблема чрез насърчаване на благотворителността, грижата за околната среда и младежкия активизъм в областта. Инициативите вече дават резултат, а една от най-перспективните е подкастът, който организацията развива. Основната цел на предаванията е да възпитават и мотивират, като във фокуса на всеки епизод са диалогът между поколенията и добрият пример.
Искра Янкова: Организирате множество активности, голяма част от които са присъствени и стимулират “живото” общуване. Как обаче се появи идеята за подкаст и кога решихте да започнете?
Валентин: Подкастът е иновативен инструмент, който все още не се използва достатъчно в Смолян, но чрез него можем да привлечем едновременно и младите хора, и властимащите. Това беше нашата идея и впоследствие спечелихме проект към Европейският корпус за солидарност. Най-вече искахме да покажем ангажираността на местните институции да припознават младежите и техните организации. Започнахме да каним хора от структурите на общината и това се разрасна до такава степен, че достигнахме дори до евродепутати. Главната ни цел е овластените да дават обещания публично, за да покажем на младите колко отговорности носи властта и да ги научим да търсят отговорност от управляващите.
Постигате успех в областта на една традиционно трудна комуникация – между гражданския сектор и властта. По какъв начин самите вие като младежка НПО преодолявате предубедеността към институциите и как подкастът помага в това отношение?
В.: Трябва да отбележа, че като цяло в Смолян никога не сме имали големи проблеми в структурния диалог с държавните служители. И все пак, ако има такива, се коренят в егото. Много е важно да не поставяме егото преди ползите за общността, да не се държим агресивно и да не подхождаме с взаимно неразбиране. Подготовката преди срещи с институциите е добро начало, но тук често НПО секторът допуска грешки. Забравяме, че тези хора не работят само за младежките политики, че работата им е доста по-комплексна. Нерядко пренебрегваме йерархията, а това води до напрежение в самата институция. Съществено е как ще изложим предимствата на своя активизъм, приноса си към общността и отношението си към тези служители като съмишленици, не като врагове. Подкастът подпомага конструктивния диалог изключително добре. Работещите в институции искат да бъдат зачетени, да почувстват, че някой уважава и припознава труда им. Те наистина имат какво да разкажат и желаят да помагат. В общинския съвет има представители на всякакви партии. Бяха отзивчиви и идваха навреме. Не сме отхвърлили участие на нито един от тях по партиен признак, а след интервютата се родиха много идеи.
Каква промяна виждате от първия епизод досега? Кои са най-големите ви постижения и перспективи?
В.: Стартирахме по време на пандемията. Бяхме в редуциран състав във физическото пространство, но наблегнахме на онлайн активностите, по-късно и на хибридните. Оттогава досега постигнахме доста. Започнахме малко по малко да се усъвършенстваме и да придобиваме увереност. Може би най-големият ни успех е в това, че младите хора започнаха да питат, да проявяват самоинициатива и да участват заедно в различни смислени начинания. Разбира се, имаме много нови идеи и цели като разпространение и отвъд Youtube, но това предстои. По-важното е, че едно лошо събитие може да пречупи нещата и да накара хората да правят нещо полезно, в търсене на работещи и ефективни инструменти.
Текстът на Искра Янкова е изготвен в рамките на курса „Дигитални медии и журналистика за човешки права“ на Маргиналия и Фондация Томсън. Всички участници работиха по темата „Миграция на малцинствата. Дигитални деца“